Георги Томалевски (1897-1988) Търпението  Дълготърпелив е по-добър от храбър, и

Георги Томалевски (1897-1988)

Търпението 

„ Дълготърпелив е по-добър от смел, и който владее себе си, по-добър е от поробител на градове ” ~ Притчи Соломонови (гл. 16, 32 ст.)

Понякога ориста дебне индивида в най-решителните моменти на живота му, с цел да наклони везните на едната или другата страна, да открие единия от двата преплетени и кръстосани пътища на неговия живот. На тия решителни възли, където се реализира несравним и цялостен със съдбовност миг, най-същественото качество на индивида е търпението.

Нека да изясним казаното, като, на първо място, осветлим по-ясно самото разбиране самообладание.

Днес ще срещнете на стотях души индивиди деветдесет и пет, които считат търпението за унизително, „ волско “ качество. Особено нашата ера е зложелател на търпението, тъй като хората изтънчиха чувствителността на своето „ аз “, което има отношение към външния свят и което „ аз “ не познава другите достолепия на своята природа, с изключение на достолепието, което е станало общоприет продукт на обществото.

В един от всекидневниците прочетох една публикация, която несъзнателно разкрива малко завесата на един от най-кървавите спорове в човешката история. Там, на едно място се загатваше (не мога да си спомня буквално думите), че търпението е било към този момент изчерпано и че достолепието на една велика нация не разрешавало да се търсят други пътища, с изключение на тоя, който предлага накърненото самолюбие - оръжието.

Наистина, малко на брой са, които могат поради един миг да слагат на карта своето и на другите съществувание, само че още по-малко са другите, които могат да прозрат на часа огромната безплодна пустош и беля от подобен, видимо храбър, само че напълно лишен от мъдрост жест.

Кой е, в същина, оня, който не познава високата цена на дълготърпението и го напуща, с цел да даде опция да се прояви мрачният талант на персоналния нарцисизъм, гордостта и някакъв вид достолепие, постоянно заплащано със скъпата кръв на хиляди и милиони индивиди? Той безусловно е издънка на мрака, той е в услуга на негативните сили. Вярно е, настъпват от време на време моменти в човешкия живот, когато нищо не е в положение да предотврати една злополука, с изключение на търпението. Чрез него ние влизаме в най-ефикасната и най-благородна битка със злото, тъй като за злото няма по-голям зложелател от търпението, защото злото няма креативна мощност, с цел да се прояви единствено, а всеки път търси противодействуваща мощ.

И за положителното се изискват два полюса - единият, който го демонстрира и другият, който го приема, само че самата демонстрация на положителното е свободна и за тая демонстрация не са потребни приемниците му. Една чешма си тече без значение от това, дали има кой да черпи от нея вода. Преизобилието се манифестира свободно и то дава всекиму. Слънцето грее и обилно подарява своите сили, без значение от това, дали хората са ситуирани и умни да одобряват богатството, което се излива, или не. При злото, въпросът е по-друг. Там би трябвало безусловно една противодействуваща мощ, тъй като без нея злото изчезва. Един гърмеж би трябвало да бъде затворен в нещо, с цел да създаде нужния резултат. Свободен, той се обезвредява. Атмосферният въздух, който ние дишаме и който сформира най-голямото богатство за нас, би могъл да се трансформира з най-страшното оръжие, в случай че го съберем в малко пространство, в случай че ограничим свободата на молекулите му, и в случай че, предизвиквайки го за грамадно уголемение, му сложим някое огромно противопоставяне.

Злото стартира с ограничаване на свободата и противопоставяне за нейното възобновяване.

Търпението обезврежда злото, тъй като го лишава от противопоставяне и не му дава да се прояви. Но, следователно, излиза, че търпеливият отстъпва на злото. Не, таман противоположното. По тоя метод търпението побеждава, тъй като няма победа по-голяма от успеха на любовта, която е на първо място дълго-търпелива.

За да победиш с търпението, изискват се доста качества. Търпелив може да бъде единствено един надълбоко образован разум, чиято светлина може да прозре в тайните и неизповедими длъбини на живота. Търпеливо може да бъде единствено едно рядко, благородно сърце, което може да стопли със своя огън всички, които се допират до него. Търпение може да прояви една невероятна воля, която може да устоява на всички тествания, без да се огъне. Ето по какъв начин търпението не е изтощение, а грамадна мощ — качество, което се демонстрира като импровизиран израз на доста други качества - синтез на доста добродетели, без които то не би могло да бъде скъпо.

Ние приказваме за едно самообладание в действие, а не самообладание в безсилието, тъй като търпението на оня, кой не има никакви благоприятни условия, няма цена.

Оня, който е лишен от самообладание, всеки път бърка. Той е слаб и безсилен, той не може да устои и по тази причина пропуща през себе си разрушителните сили, както един яз, който не може да удържи напора на водата, пропуща я надолу в долините, с цел да създаде тя там, нерегулирана и невкарана в потребна работа, своите провали и да отвлече полезностите на плодородната  котловина, извоювани с толкова  непостижим труд.

Ето за какво, мъдрият, още преди няколко хилядолетия е споделил, че дълготърпелив е повече от смел, и който владее себе си, е нагоре от тоя, който превзема градове.

Търпението, креативното, преситеното с духовна цялост самообладание, е най-съществената и най-ценната част от мъдростта, която човек учи на земята. Това самообладание не е някаква неизбежна последица от безсилието, което от време на време обгръща индивида, само че е резултат на мощ и вътрешна духовна цялост. В това самообладание узрява истината и за индивида се открояват необятните хоризонти на духа. В търпението човешката душа дава плод, както посятото зърно, което „ от едно дава 100 “.

Търпението е основата, върху която се съграждат всички добродетели, защото няма добродетел без самообладание. То е най-ценното качество на любовта, защото всяка обич в света се изпитва посредством него. И деятел Павел споделя за любовта, че тя дълготърпи.

Оня, който желае да познае усета на успеха, би трябвало да е толерантен. Само търпеливият познава що е победа, тъй като търпението допуска проучване на всички благоприятни условия.

Бог е дълготърпелив, тъй като знае всички секрети на живота. Той вижда цялата мрежа от аргументи и последствия, изчаква развиването им и гледа с обич, по кое време ще възрасне зрънцето на божественото положително, което Той е посадил във всяко сърце. И в сърцето на злодея Бог чака да цъфне това велико зрънце и страданията, които ще напоят тая почва, Той е позволил, тъй като те са основани от хората и те ще оказват помощ да се форсира чудото на великото събуждане.

Не е ли толерантен земеделецът, който е посадил житното зърно в чернозема? Не чака ли той чудото и тогава, когато земята е покрита с дебели снегове и фъртуната бяга, разсърдена из полята? Не вижда ли той с вътрешните си очи златните вълни на нивите и тогава, когато из полето свири декемврийската безнадеждна ария на зимата и скованите съзвездия трептят на смразеното небе?

Дълготърпелив е земеделецът, тъй като знае тайната на годишните времена и чака деня, когато в. ранното утро ще чуе песента на капчуците и на стрехата ще причурулика ластовица.

Какво би станало, в случай че мразът на зимата би се промъкнал в душата му и той махнеше безнадеждно с ръка?

Погледнете в близост и вие ще видите плодовете на търпението. Погледнете в близост и вие ще видите пустошта на нетърпеливия. Търпеливият преподавател може да научи първачето на четмо и писмо. Търпеливият става музикант, скулптор н стихотворец. Дарбата без друго би трябвало да падне на почвата на едно търпеливо създаване, с цел да даде плодове. Без самообладание дарованието изсъхва и се похабява без време и без изгода. 

Но, я вижте, какво прави нетърпеливият в своята не-разумност? Всички спорове в човешката история са родени в неспокойната атмосфера на нетърпението, което заобикаля като пламенен огън неразумния. Липсата на мъдрост убива търпението и трансформира света в отломки. Човек, който е изгубил търпението си, би трябвало да се отдръпна от арената на публичния живот, тъй като той ще приготви произшествия.

Без самообладание, животът скоро би се трансформирал на пъкъл. Затова дълготърпеливите, конто знаят тайните на живота, са хората, които увеждат затъналото човечество на избавителен кей. Към тях, в най-критичните моменти на народите, се протягат ръцете на милиони.

От: „ Слънце след стихия “ (Есета), Георги Томалевски, изд. „ Житно зърно “, 1946 година
Снимка: Георги Томалевски (1897-1988)